През 1304 г. между Присад и Димчево (Лъката - старото корито на Факийска река - Скафида) се провежда битката между войските на цар Теодор Светослав и византийския император Михаил IX Палеолог, след която България си връща Южното Черноморие. Прието е, че селото съществува от 1810 г. и името му означава дива круша. Знае се, че по време на Османската империя в Присад е имало голям чифлик, в който са работели както християни, така и мюсюлмани. Според устно, предавано от поколение на поколение сведение, преди Освобождението българските къщи са само седем и са от дясната страна на дерето – на северния склон на хълма, а джамията се е издигала на мястото на сегашната детска площадка. В книгата си „Индже войвода“ Горо Горов цитира една легенда, която твърди, че гробът на прославения хайдутин Стоян Инджето, който е върлувал по тези места е на територията на днешното присадско землище.
Селото е подходящо за любителите на лова и риболова.
