Долно Луково

над 60 дка

Земеделска земя за продажба / отдаване под наем (дка)

над 15 км

Близост до детска градина

над 15 км

Близост до училище

над 15 км

Близост до здравно заведение

над 15 км

Близост до главни пътни артерии

1-5

Жилища за продажба / отдаване под наем

под 20 дка

Терени за продажба / отдаване под наем

Обща информация

Обща информация

Географско положение
Югоизточна България
Област
Хасково
Община
Ивайловград
Население
68 Жители

Галерия

Любопитно

Знаете ли, че...

Богата е историята на село Долно Луково. В миналото то наброява 70 къщи с около 320 жители. През 1958 година започва масово изселване на местното население. След това там се заселват жители от Крумовградско. Докато през Възраждането основният поминък е пашкулопроизводството и зеленчукопроизводството, сега поминъкът е тютюнопроизводство и сусамопроизводство.


Голям интерес за гостите на селото поражда 200-годишната църква „Св. св. Константин и Елена”. Построена е през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения. Те я построили буквално за броени дни за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва. През 1896 година в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „Св. Архангел Михаил”, до която е камбанарията. От 1992 г. черквата „Св. Св. Константин и Елена” е обявена за паметник на културата.


Интересно е да се спомене, че върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има уникални надписи написани на старогръцки, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. След като са преведени от специалисти се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. Сега е открита и още една плоча с надписи в женското отделение на църквата, но още не са преведени.


Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи. И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото. Иконостасът е реставриран през 1970-те години от художник-реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник – реставратора Стефан Аенски.


Храмовият празник на църквата „Св. св. Константин и Елена“ е 21 май.

Полезни връзки